Интервю с Виктор Папазов –независим кандидат за ЕП

Разговорът води Антон Праматаров

1. Бихте ли описали с едно или две изречения мотивите Ви за издигането на кандидатурата Ви?

Мотивите ми са ясни – първо гняв от ситуацията в България, вторият ми голям мотив, е че не можеш да стоиш отстрани и да чакаш някой „да те оправи” и да се надяваш нещата да се разрешат. Всички знаем приказката за неволята, нали… След като сме умни, образовани и можещи, трябва да жертваме някоя и друга година за благото на страната, в която живеем. Други хора избраха друг подход – качиха се кой на самолет, кой на нещо друго и напуснаха – не ги виня, всеки е свободен и има право на избор.

2. Защо се кандидатирате като независим кандидат, а не потърсихте партийна номинация?

Такива като мен не виреят в партии, там трябва да си лоялен и послушен, особено напоследък. Хубав пример е например БСП – доказано най-успешният евродепутат Ивайло Калфин. Това е оценка, дори и на доста десни хора – свърши си работата, но видяхме какво се случи. Не се виждам като партиец, аз съм свободен и мислещ човек, който не може да изпълнява заповеди. За да се включа в някакъв проект, очаквам лидерът да е достатъчно образован и доказал се човек, за да ме спечели с постиженията си. За да вляза в партия, трябва да уважавам лидера ѝ, съжалявам, но не виждам някой да е спечелил уважението ми. Декларирал съм, че участвам в тези избори, защото виждам шанс да помогна на страната си – с образованието, опита и знанията си, с международните си контакти и признание, защото ЕП не е българският парламент. През последните 25 години имах късмет, че като създател на БФБ съм се отчитал на Общото събрание на акционерите и съм работил с много добри състави на Съвета на директорите, т.е. бил съм много свободен и съм работил с хора професионалисти, които слушат аргументи и не изпълняват заповеди, и не случайно два пъти ме уволняваха и два пъти национализираха борсата.

3. Какво е за Вас, и какво трябва да бъде ЕС?

Европейският съюз е една прекрасна идея, нещо което е необходимо. Не знам дали хората си дават сметка, че ние живеем вече 70 години в мир, което е изключително важно. От друга страна, твърде голямото централизиране и опитите за превръщане на ЕС в Съединени европейски щати – на мен лично не ми харесва, има такъв уклон, виждаме дори че основен въпрос в дебатите е кого ще предпочетете – Мартин Шулц или Юнкер? Това ли са двамата най-добри европейци, достойни за този пост? Това не ми харесва! Ако ЕС не се спре и не създаде една жизнеспособна система, в която властта да е в основата на пирамидата, а не на върха да се взимат важните решения от някой президент или еврокомисар, не ни чака нищо добро. Вижте как е при компютрите – големи, после малки изчислителни машини и микрокомпютри през годините, а днес интернет е феномен – една дистрибутирана мрежа, която никой не контролира и това е свободата и начинът, по който нещата се случват. Една такава Европа – от хора и организации, много повече ми харесва от Централата в Брюксел, която те наставлява.

4. Как виждате отношенията на ЕС с Русия? А със САЩ? Нужна ли е общоевропейска армия и съвместима ли е тя, с членството на повечето държави в НАТО?

Това са няколко сложни теми.

5. Обединена Европа като „проект на разкаянието” след Втората световна война или като многовековно развитие, заложено от гръцко-римското и християнското наследство?

Бих го нарекъл проект на надеждата и просветеността и опит за избягване на военните конфликти. Надявам се, чрез тази култура, която се е натрупала, и просветеност, да се усетим и да се върнем назад, да се централизираме и да вземем властта от онези големи централни фигури и да я спуснем, колкото се може по-надолу. Не знам колко е постижимо, швейцарците са го направили – всички казват колко са богати, но никой не отбелязва, че Швейцария е била една от най-бедните страни преди 130 години. В Европа се говори за хармонизиране на данъци, а в Швейцария има данъчна конкуренция между различните кантони. И никой не се възмущава от това, като не ти харесва данъчната политика, се местиш другаде. Един такъв модел ми харесва повече.

6. Какво е мястото на България в ЕС – неделима част от европейското геополитическо пространство или мост между Изтока и Запада?

Ние сме част от Европа, географски винаги сме били там. Разбира се, като малка държава на кръстопът, всеки „голям батко” ни третира лошо, но и ние сме си виновни, защото за жалост ние българите нямаме чувство за общност. Кажете ми една кауза, зад която ни сме обединили като нация, като народ, за нещо. Против много ни бива, при „Разпни го!” сме царе, обаче градивно да се съберем за нещо…? И освен това, не се учим от грешките си. А уж сме били мъдър народ…

7. Трябва ли България да влезе в Еврозоната? Къде би стояла България в една

обединена Европа на 2 или 3 скорости?

Появи ли се Европа на 2 скорости, това ще е краят на ЕС, поне във вида, в който го познаваме. Колкото до Еврозоната – въпросът е сложен. От опита, който имат други държави, това води до увеличаване на цените. Големите преимущества, които даваше влизането в Еврозоната, май бяха изконсумирани. Оттук-нататък влизането в Еврозоната, особено за една слаба икономика като нашата, може да се окаже негативно. Но пак нещата зависят от нас – при усвояването на еврофондовете като процент не седим зле. Но къде са тези пари – няма ги! Има две спънки – убийствена, тежка бюрокрация и корупция.

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: