national  Автор: Димитър Петров*

1. Днешният български национализъм е провинциално- комплексарски.

 Голяма част от посланията, прокарвани от националистическите партии и  организации, могат да се обобщят в тезата „ние сме велики, но другите все са ни прецаквали и продължават да го правят“. Ако се вгледаме в новата и най-новата история на България обаче, ще видим, че българската нация не е сред най-облагодетелстваните (Берлинския конгрес, „съюзници-разбойници“ през Междусъюзническата война, Ньойския договор), но не е и най-ощетената. Ако ние се тюхкаме за нерадостната ни историческа съдба, какво да кажат поляците, които след края на Втората световна война бяха предадени от западните си съюзници? Какво да кажат хървати, словаци, литовци, латвийци и естонци, чиито държави изчезнаха от картата на Европа през 1945-а година? Какво да кажат унгарците и чехите, които бяха тотално изоставени, съответно през 1956-а и 1968-а години? Какво да кажат грузинци и арменци, които, излизайки от Османската империя, почти веднага са погълнати от Съветския съюз? Какво да кажат украинците, които бяха подложени на най-мащабния геноцид през 20-ти век – Голодомора? Какво да кажат евреите, които преживяха Холокоста? Какво да кажат баски и кюрди, които все още нямат свои национални държави?

Решението: Пренаписване на учебниците по история в патриотичен дух. Защо повечето националистически партии и организации не популяризират малко познати факти, които наистина са повод за национална гордост? Ето няколко примера: в навечерието на Априлското въстание, два български града (Копривщица и Пловдив) си оспорват първото място в Европа по среден доход на жител; в края на 19-и и началото на 20-и век България осъществява икономически бум, съпоставим с този на „азиатските тигри“ десетилетия по-късно; благодарение на „Дойранската епопея“, ген. Владимир Вазов (командир на 7-а Плевенска дивизия) е включен от Енциклопедия Британика в списъка на 100-те най-велики военачалници за цялата история на човечеството; немският генерал Гудериан признава, че е ръководил танковата армия на Вермахта, използвайки опита на конницата на ген. Иван Колев… Отделен е въпросът защо мнозина български националисти използват термина „турско робство“. Темата е дълга и заслужава отделен анализ, но да определяш един голям период от своята история като „робство“ е всъщност потискане на националното достойнство. Особено, когато в този период има поводи за национална гордост.

2. Днешният български национализъм е повече „анти“ (антиамерикански, антиеврейски, антитурски, антиислямски), отколкото „про“ (пробългарски).

Решението: Истинският национализъм не е отрицание на чуждото, а налагане на своето. “Национализмът не руши чуждия олтар, той свщенодейства пред олтара на Отечеството.“ (Жаклин Толева, председател на Български демократически форум).

2а. Днешният български национализъм е до голяма степен антиевропейски.

Безспорен факт е, че Европейския съюз страда от сериозна криза. Измеренията на тази криза са две – евробюрокрация и и разпад на ценностите (семейни, християнски, национални). Проблемът е, че мнозина българи (включително и националисти) продължават да гледат на ЕС като на външно тяло (както гледаха на бившия СССР, а сега на САЩ, Турция, Израел и т.н.). А в действителност ЕС е съюз на малки и средноголенми държави. И чрез този съюз държавите в него могат да стоят много по-солидно на международната арена, отколкото самостоятелно.

Решението: Националният интерес на България изисква страната ни да бъде пълноправен и ефективен член на ЕС. Членството ни в Евросъюза осигурява: 1. Достъп до милиардни суми от европейските фондове. Това са изключително сериозни външни инвестиции, които, ако бъдат усвоявани ефективно, могат да изстрелят икономиката в съвсем друга орбита. (Факт е, че от 2007-а година досега, усвояемостта на тези средства е обидно ниска, но вината за това не е на ЕС, а на българските правителства. За сравнение – община Мирково, с втори мандат кмет от ДСБ (Цветанка Йотина) е успяла да усвои 100% от възможните европари. 10 хиляди евро на жител. 2. Достъп до трудовите пазари на още 27 страни, много от които са със стандарт на живот, драстично по-висок от българския. Едва ли е нужно да се разясняват ползите, но все пак трябва да се посочи един конкретен пример – възможността български граждани от смесените райони да работят сезонно в Гърция (преди кризата) ги правеше икономически независими от ДПС. 3. Възможност за получаване на университетско образование в още 27 страни, при заплащане на студентски такси, равни на тези, които плащат местните студенти (а не по-високи, както плащат студентите от държави извън ЕС). Което може да вдигне нивото на българското образование и българската наука, а това е въпрос на национална сигурност. 4. Европейската комисия може да санкционира абсурдни, безумни и по същество антибългарски решения на българското правителство. Което, при липса на горна камара на Парламента, е повече от наложително. 5. Възможност за свободно пътуване на българските граждани (без визи, гранични и митнически формалности) в още 27 страни. Плюс по-добро третиране при пътуване в останалия свят. 6. Безмитен достъп на българските стоки до един платежоспособен пазар от над 500 милиона потребители. 7. За външни инвеститори (от Русия, Китай, Индия, арабския свят и др.) България е по-атрактивна вътре в ЕС, отколкото извън него.

Що се отнася до недъзите на самия ЕС, те могат да бъдат поправени отвътре, а не отвън. Евроскептиците не бива да се стремят да изваждат страната ни от ЕС, а да го реформират отвътре (с помощта на политическите си „събратя“ от други държави-членки). До момента, в който Европа се върне към християнските си корени.

2б. Парадоксално, днешният български национализъм не е антируски. 

Макар да са войнствено настроени към почти целия останал свят, мнозина български националисти не обръщат внимание на руската политика спрямо България. А тя е една и съща, още от Азовския завет на Петър Първи, според който Черно море трябва да се превърне в руско езеро. Ако Русия е по-опасна за България от САЩ например, то е не заради самата нея, а заради наличието на „пета колона“ русофили в България. Която е много по-силна от американофилската.

Решението: Русофобството е също толкова вредно, колкото и русофилството. Изобщо, всякакво чуждофилство е недопустимо за един националист. От друга страна, възхищението към политиката на Владимир Путин спрямо вредните външни влияния не бива да преминава в проруски позиции. Путин е президент на Руската федерация и като такъв той отстоява руските национални интерси. Дълг на всеки български националист е да отстоява българските национални интереси. И да прави ясно разграничение къде и кога нашите интереси съвпадат с руските и къде и кога се противопоставят.

3. Днешният български национализъм страда от левичарски залитания. 

Немалко български националисти са всъщност болшевики. Отричат частната собственост и настояват за национализация.

Решението: Националният интерес изисква в България да се наложи възможно най-добрата икономическа система. А централизираната, планирана икономика с държавна собственост, е доказала своята неефективност. От друга страна, либертарианските мантри за „минимална държава“ и „невидимата ръка на пазара“ са също неприемливи. Държавата има своята изключително важна роля в икономиката – но не като пазарен играч, а като гарант за спазването на правилата. Държавата в икономиката е като реферът във футболния мач – без него не може, но той не бива да вкарва голове в едната от двете врати.

*Димитър Петров е член на Контролния съвет на Младежки Консервативен Клуб (МКК).

Източник: livenews.bg
Снимка: www.tovae.bg/

 

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: