Младежкият консервативен клуб изразява своето възмущение и тревога от зачестилите нападения над екипи на Спешна помощ в България.

Без съмнение агресията над медицинско лице, пристигнало да извърши неотложна помощ, е варварски акт, независимо от етноса и социалния статус на нападателите и на пострадалите. Дори в зоните на военни конфликти медицинският персонал е под закрилата на Червения кръст/Червения полумесец.

Ние не можем да си затворим очите пред факта, че близо 80% от инцидентите от началото на настоящата година са концентрирани в малко на брой квартали. Това са факти, съдържащи се в официалната статистика на Министерството на здравеопазването и те красноречиво говорят, че съществува сериозен, системен проблем, концентриран на определени места.

В Конституцията на Република България е записано, че „гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ” (чл. 52, ал. 1), а „държавата закриля здравето на гражданите” (чл. 52, ал. 3). Това право може да бъде гарантирано единствено, ако властта – централна и местна – влезе в своята роля.

Трябва да се има предвид, че в българската правна система не съществува „вина по асоциация” и никой гражданин не бива да бъде оставян без медицински грижи, защото негови съседи са с нецивилизовано поведение и са имали противообществени прояви.

От друга страна обаче, екипите на Спешна помощ също са съставени от хора с граждански права – хора, които имат право на безопасен труд. Това право отново е гарантирано от Конституцията (чл. 48, ал. 1 и ал .5) и отново държавата е длъжна да се погрижи за неговото спазване.

Ето защо ние от Младежкия консервативен клуб изразяваме своята подкрепа към волята на министър Москов да намери решение на този проблем. Приветстваме решението сигурността на лекарските екипи в рисковите зони да се гарантира от полицията (каквато е практиката и в други държави от ЕС) и от местната власт. Същевременно смятаме, че сред приоритетите за държавната власт, независимо от политическата ориентация на правителството би трябвало да бъде работата за повишаване на културно-образователното равнище на цялото население и ликвидирането на всякакви възможности за създаване на паралелни общества.

Не можем обаче да не отбележим, че хора и организации, претендиращи, че са част от „гражданското общество” отново реагираха неадекватно и насочиха енергията си не срещу проблема, а срещу човека, дръзнал да го назове, да заяви воля и да предложи конкретни мерки за решаването му. Квалифицирането на позицията на здравния министър като „расистка” или „дискриминационна” от страна на същите тези среди е грубо преувеличение, което пропуска същността на проблема и с нищо не помага за решаването на проблема с нападенията над медицински екипи. Част от формулировките на д-р Москов може да са били конструирани извън постулатите на „политическата коректност”, може би някои хора са се почувствали лично засегнати, но защитата на човешкия живот и достойнство, особено на хората, изпълняващи служебните си задължения заема приоритетно място. Със задоволство отчитаме факта, че мнозина български граждани (включително такива, които по-рядко заемат позиция по политически въпроси) ясно заявиха подкрепата си за министъра на здравеопазването и целта сигурността на медицинските лица да бъде осигурена.

Вярваме, че настоящият здравен министър има куража и капацитета да се справи с този много сериозен проблем. Успех, д-р Москов!

 

 

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: