Младежкият консервативен клуб (МКК) следи с повишено внимание публикациите в македонската преса, според които съкратени военнослужещи от въоръжените сили на Република Македония са се обърнали към българския посланик в Скопие с молба да получат българско гражданство и да им бъде позволено да постъпят на служба в армията на Република България.

Във връзка с това МКК напомня, че войнските традиции на българите от Македония датират от времето на хан Кубер, установил българска власт над областта в края на VІІ век и противодействувал на Византийската империя, заедно с потомците си, в единодействие с Дунавска България, до окончаталното обединение на двете български държави на Балканския полуостров по времето на хан Пресиян (836-852 г.). Именно от Македония царете Самуил (991-1014 г.), Гаврил Радомир (1014-1015 г.) и Йоан Владислав (1015-1018 г.) са е водили борбата за отстояване на българската независимост, заслужено останала в народностната ни памет като истинска българска епопея. Неслучайно най-големите възстания за отхвърляне на видантийското владичество и за възстановяване на българската независимост през ХI век са свързвани отново с българската област Македония.

В най-новата история на държавата и народа ни Македония, макар и останала под чужда власт, продължи със синовна вярност да дава своята дан за българщината и българската войнска доблест. Със златни букви ще останат навеки вписани в българските бойни летописи имената на генералите Александър Протогеров и Константин Жостов, на полковник Борис Дрангов, на Борис Сарафов, Коста Паница и още стотици български офицери от Македония, отдали живота си за територално обединена, свободна и независима България. Обвеяни с безсмъртния блясък на славата остават навеки войните от Петнадесети пехотен македонски полк Четиридесет и осми пехотен Дойрански полк, Петдесет и първи пехотен вардарски полк, Петдесет и четвърти пехотен Битолски полк, Петдесет и пети пехотен охридски полк, Петдесет и шести пехотен Велешки полк и Петдесет и девети пехотен Пирински полк на българската армия.

Създаването, с решение на Коминтерна през 1934 г., на изкуствените “македонска нация” и “език” и насилственото им налагане от двете страни на границата, несправедливо разделила българския народ, от страна на Югославската комунистическа партия и на Българската комунистическа партия след края на Втората световна война, не можаха и не могат да променят тези исторически факти. Потвърждение на това се явява и обстоятелството, че всяка година десетки хиляди граждани на Република България кандидатствуват за българско гражданство въз основа на българския си произход – какъвто е и настоящият случай.

С оглед на гореизложеното, призоваваме компетентните български власти да окажат необходимото съдействие на тези наши сънародници, изявили желание да потвърдят българския си произход и да служат на сигурността на Република България, както на територията на страната, така и в задграничните мисии, свързани с изпълнението на съюзническите й задължения, при спазването на разпоредбите на действуващото законодателство на Република България. Съществуват различни юридически способи за това. Единият е нашите сънародници, сред придобиване на българско гражданство, да се откажат от македонското си такова. Другият е министърът на отбраната да упражни предоставеното му от чл. 141, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България правомощие да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Убедени сме, че когато има желание за защита на националния интерес и на интересите на българите в България и по света, решение може да бъде намерено и апелираме към българските институции да работят в тази насока.

27 Август 2013,
МКК

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: