Германците категорично избраха своя канцлер. Сега е време партиите в новия парламент също да направят своя избор за лидер на страната. Дилемата е между Ангела Меркел и Ангела Меркел

bundes2

Автор: Георги Минев

Датата е 10 юли 2007 година, часът единадесет и десет. На първия етаж в канцлерството  на Германия, точно до изхода за градината, се усеща напрежение. На журналистите им е казано да изключат и да предадат телефоните си, фотографите трябва да застанат на позиция, а келнерите да гледат отстрани строени до масите с шампанско. В продължение на осемнадесет минути никой не се движи. Две минути преди да стане и половина един от служителите в сградата дава ясен знак с ръце.

Във фоайето влизат бившият канцлер на Германия от социалдемократическата партия Герхард Шрьодер и неговата наследничка на поста от християн-демократите – Ангела Меркел. Двамата застават пред т.нар. “канцлерска галерия”, където са поставени картините с всички бивши канцлери на страната и където току-що е окачен изрисуваният в златен цвят портрет на Шрьодер.

Настроението обаче е напрегнато. Две години след началото на мандата на коалиционното правителство между християн-демократи и социалдемократи е ясен основният губещ – левите. За да разведри обстановка, Шрьодер се обръща към Меркел с хапливите думи: “Някога и Вие ще висите до мен”. Смях във фоайето. Франк-Валтер Щайнмайер, по него време външен министър от социалдемократическата квота в правителството на Меркел, също се смее, без да подозира, че две години по-късно на следващите парламентарни избори ще бъде кандидат за канцлер от социалдемократите, ще загуби битката именно с нея, а неговата партия ще отбележи най-ниския си резултат от падането на стената.

В името на националния просперитет

Повече от шест години след тази церемония Ангела Меркел отложи за трети път поставянето на портрета си на стената. Водената от нея партия “Християн-демократически съюз” (ХДС) победи в 236 избирателни района от общо 299 в страната и спечели толкова директни (мажоритарни) мандата, колкото никога досега. Самата Меркел от своя страна достигна най-добър личен резултат, откакто се явява на избори за депутат. Както се вижда от политическата карта на Германия, страната почерня. Дори традиционно крайнолеви райони като бившата източна провинция Бранденбург замениха розовия цвят на бившата комунистическа партия с черния на консерваторите. Заедно с баварската сестрима партия “Християн-социалния съюз” (ХСС) консерваторите си осигуриха 311 места в Бундестага от общо 630-те през новия мандат (в германската парламентарна система всеки мандат има различен брой депутати). Едва пет места не достигнаха на Меркел да състави първото самостоятелно управление в следвоенната политическа история на страната.
bl germany2

Така политическата ситуацията в страната е на път да се повтори с тази от церемонията преди  шест години. Двете най-големи партии в страната най-вероятно ще сключат отново коалиционно споразумение. Поне такива са обществените нагласи – според проучване на германски социологически агенции близо 69 процента от избирателите предпочитат т.нар. “широка коалиция” между “Християн-демократичния съюз”, парньорът й в лицето на баварския “Християн-социален съюз” и “Социалдемократическата партия” . Проф. Богдан Мирчев, преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш консул на България в Мюнхен, обяснява този феномен с политическата култура на страната – избирателите изискват развитието на страната да бъде най-важната цел, поставена над партийните успехи. Ето защо след 1.30 часа в полунощ на 22 срещу 23 септември двете най-големи политически формации омекнаха във взаимните си нападки. Кандидатът за канцлер Пеер Щайнбрюк промени предизборната си позиция от императивното “никаква коалиция с Меркел” до дипломатичното “препоръчвам на колегите да избегнат коалиция с ХДС”. От своя страна християн-демократите в лицето на Волфганг Шойбле, който като финансов министър има ключова роля в коалиционните преговори, отговориха, че са готови на отстъпки по най-болната тема за германците и флаг на предизборната кампания на социалдемократите – данъчното облагане. По този начин двете партии изстреляха ракета-носител в обществото с ясното послание, че тяхното мнение е взето предвид и държавността остава по-важна от партийните желания.

Синдромът на богомолката 

Нещо, което най-големият губещ на тези избори, либералната “Свободната демократична партия”, не успя да стори нито в четиригодишното си управление, нито в предизбораната си кампания. Тя загуби своите 93 места в Бундестага, след като остана под прага за влизане с 4.8 процента. За да се разбере мащаба на това поражение, трябва да се каже, че свободните демократи участват в 14 от 17-те правителства в следвоенната история на страната. Но нямат нито един портрет на стената.

Според една популярна теза в немските медии причината за загубата е страхът, който свободните демократи пораждат по време на предизборната си кампания в обществото, заставайки на страната на големите компании. А как реагира един уплашен избирател? Отива при Mutti (бел.ред -“мама” на немски), както наричат канцлера Ангела Меркел в страната. Социолозите го доказват – близо 1.8 млн. от гласовете на последните избори мигрират от либералната партия към християн-демократите. В германската политика това явление е познато и като “синдромът на богомолката”, която изяжда мъжкия си партньор, след като той вече не е нужен. Сравнението в случая е с Меркел, която обезсили и двата си коалиционни партньора досега – социалдемократите през първия й мандат и либералите през втория.

Въпреки това най-вероятно ще има нова коалиция между християн-демократи и социалдемократи. Ангела Меркел остава еманация на най-висшата ценност в германското общество – стабилността на страната. Също като нейните партийни предшественици от канцлерската галерия. Ето защо ако искат да видят портрета си отново някой ден до този на Меркел, социалдемократите ще трябва да покажат, че партийните принципи отстъпват в името на стабилността.

Снимки:“Die Welt“, google.com

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: