Автор: Симеон Попов

Последната прищявка на антисистемните популистки политически играчи е именно употребата на Православието като инструмент за оправдаване и прокарване на руските интереси в България, както за пропагандирането на идеята за Евразийски съюз.

Политическата концепция на съвременното евразийство е дълбоко популистка. Тя не е правоприемник на създадената в София през началото 20те години на миналия век от граф Турбецкой представа за евразийството, която е антисъветска и антикомунистическа, тъкмо напротив – идеята на днешното евразийство е именно възраждането на съветското икономическо и политическо пространство в пост съветския многополюсен свят.  Основата на евразийския модел е отрицанието на съвременната Западна цивилизация (ЕС+САЩ) като изчерпан политически модел, разяден от разврат и упадъчен морал. Това е плиткият прочит, който, освен че напомня една лъжлива пропаганда от едни провалени времена, не среща допирни точки с реалността. Европейският съюз, който въпреки че не е съвършен, а и точно заради това, е един от най-успешните политически проекти на Човека. Европейският съюз беше и продължава да бъде символ на надеждата и обединението, Европейският съюз е Европа. Това е мястото на Украйна, тук по презумпция е и мястото на България.

На базата на популисткото отрицание на външния свят и праведното затвърждаване на всичко ‘наше’, съветските носталгици или по новому евразийските утописти, призовават православните християни към наднационално политическо обединение с ‘идеален’ характер, спасение от европейския разврат, един вид. Връщане към славното минало на патриархалния ред. Да, ама не. Aproposпрез 1872 год. на православен събор, иницииран от Вселенската патриаршия в Константинопол е осъден филетизмът като ерес, който използвайки християнската вяра поставя националната идея над самата вяра.

Тук идва и моментът да попитаме господата правоверци – Кога последно се изповядахте и причастихте? Защото, който не се ползва от Светите тайнства, той не е част от Църквата Господна, той е не е пълноценен православен християнин, а е такъв само ‘по паспорт’.  На всички мислещи хора е пределно ясно, че елементарният политически популизъм няма място и никога не е бил част от църквата. И май за пореден път – филмът не е шведски, а съветски и не е за православни, а за пролетари…

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: