[vc_row][vc_column width=“1/1″][mk_image src=“https://dev.mkk.bg/wp-content/uploads/2014/02/petek169.png“ image_width=“800″ image_height=“350″ crop=“true“ lightbox=“false“ frame_style=“simple“ target=“_self“ caption_location=“inside-image“ align=“left“ margin_bottom=“10″][vc_column_text]Изток Петек е председател на управителния съвет на Българско-словенската търговско-промишлена камара. Роден е в град Марибор, Словения. Завършва философия и история на изкуството в Техническия университет в Берлин и  се жени за българка. Работи три години в седалището на Европейската комисия в Люксембург, след което се премества в България и поема палатата. Говори немски, английски, френски, словенски, сърбохърватски и български език.
С Изток Петек разговаря Симеон Попов.

Как се случи, че дойде в България?

Договорът ми с Европейската комисия приключи, а жена ми си намери работа в България. Затова реших да се насоча към Югоизточна Европа, за да мога да се грижа и за децата си. България тогава звучеше като подходящо решение, защото има много словенски фирми, които опитваха да се реализират на пазара в България. Словения тогава председателстваше ЕС и изпълняващият длъжността посланик на Словения в България поде инициатива за създаване на словенско българска търговска палата. Той ме заинтригува, защото трябваше някой, който да реализира  тази задача, някой, който да координира дейностите на палатата и да я управлява  – корпоративен имидж, интернет страница и всичко друго.

Казахте, че по това време имало много словенски фирми на българския пазар, кои са те и с какво се занимават?

Тъй като България и Румъния влезнаха в ЕС малко неочаквано за нас, те не бяха подготвени, защото направиха големи инвестиции в Сърбия, Хърватско и т.н. Ето защо много фирми през 2008ма и 2009та, тоест точно преди да се разрази кризата, се насочиха към България, търсейки реализация на българския пазар. Имаше фирми от преди промените като „Горонье” например, която навремето се е продавала и в Корекомите.  Постепенно дойдоха много фирми, които се занимаваха с всякакви други неща, например с метали – „Ковинтрейд”, с фармация – „Кърка”, „Меркатор” за хранителни стоки.

Какъв е стокообменът между България и Словения?

Стокообменът, когато ние започнахме 2008 година достигна 640 млн. евро в двете посоки. Очаквахме, че в следващите години ще достигне и над 1 млрд. евро. За жалост, след започване на кризата стокообменът рязко падна – в периода 2009 – 2010 год. с почти 60%, като се снижи до под 300 млн евро. От тогава има леко покачване, но равнищата от 2008 година не са постигнати.

Какво влияе на стокообмена?

Част от словенските фирми закриха бизнеса си тук, което директно влияе върху  стокообмена и го намалява. А може би най-големият удар за стокообмена беше, че словенската банка, която отвори тук през 2005-2006 год. година в Интерпред – ‘Westeastbank’ – най-голямата словенска банка, в която най-голям дял има словенската държава, напусна българския пазар. Банката понесе доста висока загуба през последните няколко години. Словенците я продадоха с целия персонал и лиценз на TBI. Това беше най-големият удар, защото словенската банка всъщност финансираше голяма част от словенските предприятия и техните проекти. Аз всъщност изброих големите предприятия, но имаше и доста малки фирми, които все още съществуват, но оборотът им спадна страшно много през последните години, което също влияе на стокообмена. Тук мога да изброя фирми като: ‘Sportina’ – за спортни стоки, ‘Lisca’ – луксозно бельо, за строителни материали ‘TKK’, ‘URSA’ – изолационни материали – стъклена вата и каменна вата. Има и няколко фирми, които се занимават с търговия, например ‘StudioModerna’, които се занимават с търговия на акции.

Има ли словенски компании, които са листнати на фондовата борса в Лондон, например?

Да, „Горенье” и „Меркатор”, може би и „Кърка”. Това са най-големите.

Какво мисли словенският бизнес за условията в България?

Словенският бизнес смята, че България е доста слабо капитализиран пазар. Тук няма много пари. Затова напоследък добре вървят онзи род бизнес, който работи с луксозни продукти като ‘Спортина’,’ Лисца’. Оборотът на фирмите в строителния бранш намаля най-осезаемо, защото сектор строителство в България отбеляза най-големия спад. Някои от тези фирми изобщо пропаднаха.

Има ли български компании, които са стъпили в Словения?

В Словения има една голяма българска компания и това е КМК „Електроникс”, по позната с търговското си име „Техномаркет” – собственост на г-жа Петя Китова и съпруга й Китов. Имат магазини в осем словенски градове. Има още фирми, които правят услуги за словенския пазар, както и такива, които са  опитвали да реализират дейност на  словенския пазар като МЛ „Трейд” – търговия с цветни метали и суровини, но не са успели. Като цяло има много повече словенски фирми в България, отколкото български в Словения. Съотношението е около 5:1 в полза на Словения. Ако се погледне стокообменът, обаче, той не е толкова в полза на Словения, защото голяма част от българските фирми, от които Словения купува, не са направили свое представителство там, например тези от тях, които се занимават с части за коли и суровини.

Кои мерки биха подобрили двустранното сътрудничество?

Първо трябва да има повече дългосрочни инвестиции в пазара и от двете страни. От словенска страна трябва да се гледа на България като на стратегически и дългосрочен партньор за целия регион, като се има предвид Турция и Близкия Изток. Обратното също важи, българският бизнес трябва да погледне на Словения като на партньор, който се намира в един от най-развитите региони в света – с директен достъп до пазарите в Австрия и Швейцария. Тогава Словения би станала много по-атрактивен партньор, трябва тези неща да се представят. Например България не трябва да се представя като 7 милионен пазар с не висок финансов потенциал, а точно обратното – страните трябва да се представят като трамплини – Словения към Западна Европа, а България към Близкия изток и Турция. Това ще създаде много по-висок интерес в бизнеса.

Каква е ролята на словенската палата и как могат българските фирми да започнат сътрудничество с нея?

Словенската палата е единствената официална словенска организация в България. Тя е НПО, има тричленен управителен съвет, в който членуваме двама словенци и един българин. Съществува от 2008ма година и около 60 фирми членуват в нея. Членският внос на година е 200 Евро, което е по-скоро символично и осигурява на членовете основни услуги като информация и безплатно участие на всичките мероприятия, които се организират от палатата. Някои основни помощи при решаването на юридически въпроси също.

Сътрудничеството се започва с договор за членство и внасяне на такса за една година. От тогава всички права на членството започват да важат и фирмата получава услуга, която по устав принадлежи на членовете на палатата. Фирмата включва в мрежата с всичките бизнес клубове по света, които са организирана от словенска страна. Изпращат се оферти до най-различни фирми има много възможности за започване на сътрудничество и т.н.

Ако аз съм фирма, как мога да стигна до Вас или до камарата?

Камарата си има интернет страница – www.bscci.eu, част сме и от клуба на смесените палати в България. Има много канали, по които може да достигнете до палатата.

Твоето мнение относно развитието на българската икономика и българския бизнес?

Забелязвам, че през последните години в България много добре се развива сектора на услугите, на туризма, аграрният сектор също. Това, което липсва, е индустрия – производство на по-високо технологични продукти, тоест няма продукция на стоки с висока добавена стойност, а това е най-важното, според мен, защото проблемът е, че ако страната не развива такава индустрия, тя става много зависима от други държави. Забелязвам, че България става все повече страна, където производството е с ниска добавена стойност и се продава евтина работна ръка. Това не е хубаво за развитието на страната – може би в момента е добре за някаква стабилност на икономиката, защото има някаква печалба, но за развитието на държавата не е добре, защото икономиката все повече изостава и губи потенциал. За мене най-голямата задача за България трябва да е да се създадат условия, при които да се върнат тези български експерти, които са се усъвършенствали в чужбина и които в момента допринасят за добавената стойност на чуждестранните фирми, правейки много хубави проекти и заемащи много високопоставени длъжности. Но трябва да има условия, за да се върнат тези хора. Това е най-важното и единствената възможност за страната – да започнат да се развиват и произвеждат продукти с висока добавена стойност.

Например IT сектора. България има такива специалисти в този сектор, че може да е един от световните лидери. България има съсед, който се развива с огромна сила като световна икономика – Турция. Тази година в Турция приеха закон, който гласи, че всяка регистрирана фирма трябва да има своя интернет страница. Това е една възможност, например, една от многото ниши, където българските компютърни специалисти могат да вземат основно участие.
Ето защо България би трябвало да стане, ако не световна, то поне регионална сила в тази област. А защо втората Силиконова долина да не стане точно в България, какво пречи? Трябва да се работи върху това което имаш, не върху това което нямаш.

Ще кажете ли нещо за заключение?

Друга по обща идея, която имам е, че трябва да се гледа по-дългосрочно. В България има тази култура нещата да не се правят с визия за 5-10 години напред, а за много по-малко. Когато политиците се занимават със стратегия на развитието на страната трябва да правят нещата по-дългосрочно, защото така страната ще се движи много по-организирано.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column width=“1/1″][mk_image image_width=“800″ image_height=“350″ crop=“true“ lightbox=“false“ frame_style=“simple“ target=“_self“ caption_location=“inside-image“ align=“left“ margin_bottom=“10″][/vc_column][/vc_row]

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: