Автор:  Любомир Талев

Темата за това дали да съществуват общозадължителни правила относно приемането на бежанци на територията на отделните държави членки на ЕС или това трябва да бъде регулирано от националното законодателство на всяка отделна държава е част от един по-широк дебат относно това коя визия за Европейския съюз желаем да приемем. От една страна е либерално-консервативната визия (1) на бащите основатели на Съюза като Шарл Дьо Гол, Конрад Аденауер, Алсиде Де Гаспери и т.н. Продукт на тази визия за Общият пазар и свободите на установяване и на движение на стоки, услуги и капитали, които и до днес се определят като безспорните позитиви на ЕС, а най-доброто й определение е дадено от Дьо Гол в знаменития му израз „Europe des Patries“ (2). От другата страна е по-късната,социалистическа визия за Съюза като огромна наднационална бюрократична машина, отнемаща от суверенитета на държавите членки в своя полза и разполагаща с много от белезите, типично присъщи на националната държава, като собствена валута, знаме, химн, а в перспектива – най-вероятно и армия и полиция. Носители на тази визия са политици като Жак Делор, а сред най-фамозните й проявления са опитите за регулиране на формата на краставиците, за забрана за отпечатването на информация, че приемането на течности предпазва от дехидратация, върху етикетите на бутилираната вода, понятието „демократичен дефицит“, поставянето на кокошето щастие над това на потребителите и нестихващата криза в еврозоната.

Нещо повече, когато се поставя въпросът на какво ниво трябва да се регулира бежанският проблем, следва да се има предвид, че в тази област вече функционира законодателство на ЕС. Такава е Директива 2005/85 ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, която предвижда, че държавите членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на чужденец, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна. Република България се е възползувала от предоставената й от Директивата възможност, като в чл. 13, т.т. 12 и 13 от Закона за убежището и бежанците е предвидила, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато чужденецът е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, както и когато идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава, включена в минималния общ списък, приет от Съвета на Европейския съюз, или в националните списъци, приети от Министерския съвет.

Тук е мястото да се отбележи, че Република Турция, откъдето в нашата страна идва огромното мнозинство от претендиращи да са сирийци бежанци, попада в списъка на сигурните трети държави, приет от МС. Жалка е тезата, че Турция всъщност не била сигурна държава за бежанците от Сирия (правя това изрично уточнение, защото според редица експерти по сигурността и тероризма, поне 50% от представящите се за сирийски бежанци у нас всъщност са от Близкия Изток и Северна Африка), тъй като те били кюрди и в Турция имало враждебно отношение към тях. Първо, защото усилията на Ердоган са постигане на примирие с кюрдите са добре известни. И второ, защото Република Турция е основният геополитически играч срещу режима на Асад в региона и е абсурдно да се твърди, че точно тя е враждебно настроена срещу бежанците от неговия режим.

Казано другояче – съществуващият към момента баланс на регулацията на бежанския проблем между националното законодателство и това на ЕС е добър. Друг е въпросът защо българската държава не желае или не умее да спазва собствените си закони. Всяко последващо отместване на баланса в полза на Брюксел ни лишава от поредната порция суверенитет, без при това да гарантира по-добра защита на националния ни интерес. Действително, ако разгледаме обществените нагласи на Запад относно сирийската бежанска криза (която е очевидната причина и за настоящата дискусия), ще установим, че мнозинството от западните ни партньори (а оттам и ЕС като цяло) биха предпочели да продължим да приемаме бежанци в същите, а може би и в по-големи обеми както досега (т.е. между 100 и 200 нелегални имигранти на денонощие в най-интензивните дни; българските власти все още не могат да се ангажират с точен брой на пресяклите границата ни през изминалата година бежанци, но според различни оценки той е между 9 000 и 10 000 души).

Неблагоприятните последици от това са множество, но ще си позволя да цитирам най-сериозните от тях съгласно излезлия през 2013 г. Междинен доклад на Лабораторията за управление на риска при НБУ относно извънредната ситуация, предизвикана от нелегалната имиграция:

– Изграждане на спящи клетки на уахабити джихадисти; (3)

– Непреодолими финансови щети за издръжка и за създаване на места за настаняване;

– България няма капацитет да интегрира нелегални имигранти, получили статут на бежанци, поради изключително слабата си социална система;

– Увеличаване на безработицата и снижаване на общия жизнен стандарт, което допълнително спира кохезията на страната ни в ЕС;

– Влошаване на здравния статут на българското население и на имигрантите – пренасяне на заразни заболявания, избухване на епидемии и т.н.;

– Влошаване на криминогенната обстановка в районите с настанени имигранти, пораждане на напрежение на другите границиа на страната;

– Каналджийството засилва българската корупция; създава ново пространство за действие на организираната престъпност;

– Засилване на отрицателното отношение, ксенофобията и нетолерантността на българското общество и промяна в екстремистка посока на политическата система на страната.

В заключение може да се каже, че решението на настоящата бежанска криза (а и на последващи такива) не е в съсредоточаването на още повече власт в ръцете на Брюселската бюрокрация и в допълнителното обезличаване на националната държава – колкото и комфортно да изглежда това бягство от отговорност на местно ниво. Ние като държава, прекарала насила 45 години в съветския лагер, би трябвало да сме наясно с вредите от концепцията на „ограничения суверенитет“. Вярната решение ни е зададено от бащите основатели на ЕС – повече отговорност на националните държави за управлението на собствените им съдбини и защита на националните им интереси и намеса на съюза само когато това е абсолютно наложително. В конкретния случай продължаващата намеса на ЕС в опитите Република Турция да бъде принудена да приеме обратно бежанците, които е допуснала (а според много експерти – и целенасочено напътила) да преминат от нейна на наша територия е абсолютно задължителна. Отпускането на извънредно финансиране от Европейския фонд за бежанците също е от първостепенна важност. Всичко останало може и трябва да бъде оставено на нашата преценка. А ако ЕС наистина държи да помогне на сирийските бежанци, най-ефективно би го сторил, като вземе по-дейно участие в свалянето на режима на Асад – така генерирането от негова страна на бежанци просто ще секне. Все пак става въпрос за нашата страна и нашето бъдеще. Именно в това търсене на баланса между европейските ангажименти и опазването на националния суверенитет се състои разумната (без да е съглашателска) и национално отговорната (без да е кресливо патриотарска) консервативна политика на двадесет и първи век.

Бележки:

(1) В смисъл на либерална икономически – т.е. подкрепяща системата от свободен пазар и конкуренция, по-известна като „капитализъм“; и консервативна по въпросите на малката държава и отстояването на националния суверенитет и идентичност в рамките на Съюза.

(2) Eвропа на Отечествата.

(3) На 28.09.2013 г. в Ню Йорк турският президент Абдулах Гюл пред журналисти изрази безпокойство, че Турция не успява да предотврати влизането в страната на терористи и джихадисти – пак там.

 

*Текстът е част от Дебат „Трябва ли да има единни европейски правила спрямо бежанците и нелегалните имигранти“, в който може да подкрепите адв. Любомир Талев и да проследите тук.  Л. Талев е председател на Контролния съвет на МКК.
Източник: capital.bg

Share This

Share This

Share this post with your friends!

%d блогъра харесват това: